И тази нощ
август 2013 Румяна Славова
И тази нощ ще мине -
нецелуната,
притихнала във здрача син...
И трепкат клепки,
развълнувано,
изгубили от своя сън...
Рог на новолуние
в зениците боде,
но броят очите - замъглени,
златните звезди
и на всяка пожелават си
любов и шепа щастие!
В леглото място няма -
огромно е и твърдо,
негостоприемно...
И сякаш зъзнат
завивките сатенени,
нищо, че навън е лято!
И тази нощ ще мине -
непрегърната...
С една прегръдка само -
на нощница от брюкселска дантела -
пареща, мечтаеща,
във тази нощна жега,
на пода да си полежи...
Роман любовен с абажура,
компания на тишината правят.
И шепнат буквите едва
история, горещо-страстна,
но тъй далеч от реалността!
И час след час изтичат -
неразбиращи,
дали истина любовта била е,
или сън - сънуван преди сто години!
И тази нощ отмина...
с привкус на сълзи,
без спомен да остави,
и... без тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славова Всички права запазени
