И това е, може би, любов!
Едно момче в една жена се влюби,
дори не бе я виждал до сега.
Звучеше лудо, с риск да я загуби,
превърна любовта си във сълза.
Повтаряше й: "Много те обичам!
Не ме отблъсквай! Липсваш ми! Ела!
Ти щастие красиво в мен разбуди.
Желая те! Бъди за мен мечта!
В сърцето си ми влязла, надълбоко.
Ту топлиш го, ту става бучка лед.
Повярвах! Съществуваш! Но жестоко
далечна си, а търсех те навред!
Защото ти си любовта ми - цвете.
Красива, екзотична и добра.
Израснала там горе, с върховете,
изпълнена със слънчева зора.
Но толкова си ти недостижима
- еделвайс във снежна планина.
Пътека ще проправя проходима.
Да вдишам обич. После да умра."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
