И това е, може би, любов!
Едно момче в една жена се влюби,
дори не бе я виждал до сега.
Звучеше лудо, с риск да я загуби,
превърна любовта си във сълза.
Повтаряше й: "Много те обичам!
Не ме отблъсквай! Липсваш ми! Ела!
Ти щастие красиво в мен разбуди.
Желая те! Бъди за мен мечта!
В сърцето си ми влязла, надълбоко.
Ту топлиш го, ту става бучка лед.
Повярвах! Съществуваш! Но жестоко
далечна си, а търсех те навред!
Защото ти си любовта ми - цвете.
Красива, екзотична и добра.
Израснала там горе, с върховете,
изпълнена със слънчева зора.
Но толкова си ти недостижима
- еделвайс във снежна планина.
Пътека ще проправя проходима.
Да вдишам обич. После да умра."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
