Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна...
Любовта е програма със име „Оплождане”.
В подходящия ден или час
или нея у нас, или мене ме водят.
Получава се –
ако тя е съгласна...
Скучна работа... Не че нямам амбиции,
но добрата дресура, почти е скопяване.
Нима има любов с родословна позиция?
Разрешат ли - родът
и след теб продължава...
А пък онзи проскубан - бездомникът
можел с вой да докосне луната...
И за него любов означава готовност
да се бориш до кръв
и да хапеш, да хапеш...
Щом спечели, е горд, че по цялата улица
път му правят с подвити опашки...
И е само за него махленската блудница,
а очите ù светят
от страст и от вярност...
После тича, изплезил език срещу вятъра
и привиква да спи между другото...
Ближе раните... И макар че е гладен,
е свободен и
вие към вражите глутници...
Да го чуят и бягат онези, които не е,
и онези, които до кръв е нахапал...
Днес е кралят... (А утре – кой знае?) Но днес...
Днес е жив...
И това е напълно достатъчно...
© Дочка Василева Все права защищены