9 мая 2012 г., 18:52

И това лято

586 0 3

 

 

                                         И това лято

 

                       Помниш ли, когато беше студ

                       и дори трепереше зората.

                       Търсехме домашния уют.

                        Старостта ни беше непозната.

 

                        А сега навън е летен пек.

                        Хората се радват - няма зима.

                        Но пак болката ни е без лек.

                        Не вярваме, че времето замина.

                  

                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не вярваме...
    Харесах стиха ти, Вили!
    Поздрав!
  • Старостта не е диагноза,а най-естественото нещо, което може да се случи на човека.Тя е част от кръговрата на живота и никога не се знае точно в кой момент от този кръговрат, ще изживееш най-щастливия си миг!
    Поздрав за стойностния и замислящ стих!
  • За тази болка няма лек! Хубаво е!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....