И това лято
Помниш ли, когато беше студ
и дори трепереше зората.
Търсехме домашния уют.
Старостта ни беше непозната.
А сега навън е летен пек.
Хората се радват - няма зима.
Но пак болката ни е без лек.
Не вярваме, че времето замина.
© Виолета Томова Всички права запазени
Харесах стиха ти, Вили!
Поздрав!