31 мая 2016 г., 20:37

И това ще мине

504 1 3

Компромисът

се измори

две дини под една и съща

мишница да носи.

Замисли се и се реши

едната за мъничко да остави,

но гледай ти, възникнаха

внезапните въпроси:

“Къде да я подпре така,

че никому и с нищо

тя да не попречи?

Не дай си боже

някой да я отнесе нанякъде…

Върви та обяснявай после

що не си опазил сам труда си.”

И тъй като тежи, като вина,

охолно разположена самотна диня,

повдигна изоставената със свободната ръка.

Въздъхна и си рече: “И това ще мине…”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...