toxin (Таня Донова)
357 4102
10 сент. 2020 г., 09:59

И това ще стане 

  Поэзия » Другая
861 2 8

Виж ме, цялата съм прах

в кулоарите на времето.

Кой ли вятър ме довя

на спокойната ти сцена?

А и ти защо ми даде

роля в твоята пиеса?

Аз не ставам и за камък

и дори не знам къде съм

между вещица и фея, 

нито съм решила още

как разумно да живея

в ленената бяла нощница

с вързани отпред ръкави, 

камо ли да ти партнирам!

Как сега да шикалкавя!

Тъй умело режисираш

и смеха ми, и сълзите, 

всяка мисъл и съня ми!

На живота, моя, зрител, 

в твоя, верно, ще превърнеш

мен - статичния декор

в пълнокръвна, истинска любов. :) 

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мариана, Наде, привет!
  • Без малко да ти се " вържа" на " декора", без малко...
  • Това ми хрумна по-скоро като закачка, без претенции за художествена стойност, затова коментарите ви са ми дваж по-мили!
    Благодаря ви!
  • Таня, щом си искрена до болка...
    И в миманса ще участваш!
    Все по-малко, но все повече.
    Специални поздрави!🌹
  • Изкуството дава живот на всичко, до което се докосне!
  • О, много е хубаво!
  • Колко важен е режисьора
    той таланта вижда в актьора
    пипне ли я кат грънчар
    глината, шедьовър ще извае.
    Поздравления!
  • Прекрасно е, пак ще го прочета!
Предложения
: ??:??