И това ще стане
Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде
роля в твоята пиеса?
Аз не ставам и за камък
и дори не знам къде съм
между вещица и фея,
нито съм решила още
как разумно да живея
в ленената бяла нощница
с вързани отпред ръкави,
камо ли да ти партнирам!
Как сега да шикалкавя!
Тъй умело режисираш
и смеха ми, и сълзите,
всяка мисъл и съня ми!
На живота, моя, зрител,
в твоя, верно, ще превърнеш
мен - статичния декор
в пълнокръвна, истинска любов. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
