И този сън ще има край
И този сън ще има край,
когато заревото светне -
със пурпур ярък несмутим,
разлят в сподавено небе,
с мечта душата да потрепне.
Отворени със страх очи,
полека стават, като цвете,
усмихнато след палав дъжд,
попил в земята миг, след миг,
със всеки помисъл... неверен...
Че има край за всеки сън,
защото щастие без уплах,
не оцелява в светъл ден,
когато спят звездите тихо,
а устните ти се сбогуват.
Но ти не тръгваш и след сън...
По пладне още по-разпален,
обвил ме като бял жасмин...
с ухание на нощна страст -
във дом блажено пасторален.
И този сън ще има край -
не епилог на тъжна драма,
не сълзи, пред забравен праг...
А сладка утрин, дива нощ...
в сено от дъхава морава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
А надеждата винаги ще разпалва...
