И утре е ден
Хайде, поспи!
Стана време за лягане.
Бавно угасва големият свят.
колко още ще бягаме –
първо към себе си, после назад...)
Приказка? Не!
Та сега ли е времето?
(Кой вярва още във приказки... Кой?)
Сбърка, сърце!
И очите са бременни
с хиляди рожби на бъдещ порой.
Лягай сега!
Нямам време за губене.
(Знам, че след Него ухае на дъжд.)
Зов за дъга
не е равно на влюбване.
Трябва и слънце. И истински мъж.
Само дремни!
Уморих се от слушане...
Твоите болки превзеха съня.
Всичко горчи.
(Не от многото пушене.)
Друг е виновник, че в мен потъмня.
Ти си това,
дето бавно убива ме,
нищо, че гаснеш наравно със мен.
Бърза нощта.
По-добре да заспиваме!
(А за тъгата... и утре е ден.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
