"И винаги ще помня..."
И винаги ще помня аз едни очи,
които гледаха ме толкова красиво.
Ще поглеждам пак към старите мечти,
но всичко ми изглежда някак си фалшиво.
И винаги ще помня две ръце,
докосващи ме в нежна тишина.
Но няма тръпка в моето сърце.
Отишла си е любовта.
И винаги ще помня среща кратка,
която е момент красив, но изживян.
Тя беше толкоз сладка...
Миг вълшебен и така мечтан.
И винаги ще помня нашто място под звездите,
където ронеха се от дърветата листчета.
Там създадохме мечтите,
а после ги разбихме на парчета.
И винаги ще помня озни ден,
в който беше нашата раздяла.
Най-нещастният миг за мен
и разбрах, че времето съм пропиляла.
И винаги ще помня наште дни,
макар със радост, но и мъничко тъга.
Сърцето ми за тях тъжи,
но отдавна то сбогува се със любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
