"И винаги ще помня..."
И винаги ще помня аз едни очи,
които гледаха ме толкова красиво.
Ще поглеждам пак към старите мечти,
но всичко ми изглежда някак си фалшиво.
И винаги ще помня две ръце,
докосващи ме в нежна тишина.
Но няма тръпка в моето сърце.
Отишла си е любовта.
И винаги ще помня среща кратка,
която е момент красив, но изживян.
Тя беше толкоз сладка...
Миг вълшебен и така мечтан.
И винаги ще помня нашто място под звездите,
където ронеха се от дърветата листчета.
Там създадохме мечтите,
а после ги разбихме на парчета.
И винаги ще помня озни ден,
в който беше нашата раздяла.
Най-нещастният миг за мен
и разбрах, че времето съм пропиляла.
И винаги ще помня наште дни,
макар със радост, но и мъничко тъга.
Сърцето ми за тях тъжи,
но отдавна то сбогува се със любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
