И все пак
Безсмислено е всяко любопитство,
не ме препъва нищо ново...
Все същата житейска писта
притегля ме като магнит олово.
Все същите отъпкани пътеки,
следи от някой, който си отива...
Не търся вече знаци от ацтеки,
където минало и бъдеще се сливат.
Не търся истина под всеки камък,
със мъховете просто си говоря,
тя – истината, спи във тъжен замък
и пазят я все тъжни хора.
И все пак – гравитацията днес е слаба...
Жонглирам леко с каменни фосили...
Бог скрил е своята игла в купата слама,
но всеки ден да я откривам нямам сили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
