Aug 5, 2017, 12:26 AM

И все пак

  Poetry » Other
1.3K 5 7

 

 

                Безсмислено е всяко любопитство,
                не ме препъва нищо ново...
                Все същата житейска писта
                притегля ме като магнит олово.
                Все същите отъпкани пътеки,
                следи от някой, който си отива...
                Не търся вече знаци от ацтеки,
                където минало и бъдеще се сливат.
                Не търся истина под всеки камък,
                със мъховете просто си говоря,
                тя – истината, спи във тъжен замък
                и пазят я все тъжни хора.
 
                И все пак – гравитацията днес е слаба...
                Жонглирам леко с каменни фосили...
                Бог скрил е своята игла в купата слама,
                но всеки ден да я откривам нямам сили.
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...