Aug 5, 2017, 12:26 AM

И все пак

  Poetry » Other
1.3K 5 7

 

 

                Безсмислено е всяко любопитство,
                не ме препъва нищо ново...
                Все същата житейска писта
                притегля ме като магнит олово.
                Все същите отъпкани пътеки,
                следи от някой, който си отива...
                Не търся вече знаци от ацтеки,
                където минало и бъдеще се сливат.
                Не търся истина под всеки камък,
                със мъховете просто си говоря,
                тя – истината, спи във тъжен замък
                и пазят я все тъжни хора.
 
                И все пак – гравитацията днес е слаба...
                Жонглирам леко с каменни фосили...
                Бог скрил е своята игла в купата слама,
                но всеки ден да я откривам нямам сили.
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....