Aug 5, 2017, 12:26 AM

И все пак

  Poetry » Other
1.3K 5 7

 

 

                Безсмислено е всяко любопитство,
                не ме препъва нищо ново...
                Все същата житейска писта
                притегля ме като магнит олово.
                Все същите отъпкани пътеки,
                следи от някой, който си отива...
                Не търся вече знаци от ацтеки,
                където минало и бъдеще се сливат.
                Не търся истина под всеки камък,
                със мъховете просто си говоря,
                тя – истината, спи във тъжен замък
                и пазят я все тъжни хора.
 
                И все пак – гравитацията днес е слаба...
                Жонглирам леко с каменни фосили...
                Бог скрил е своята игла в купата слама,
                но всеки ден да я откривам нямам сили.
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...