И все така...
Животът ми
не мина по вода.
И никой
на ръце
не ме е носил.
Водовъртеж.
Вихрушка!
И мечта -
да разгадая
сложните въпроси.
И все така -
напук
на възрастта -
в потаен час
на повратливи мисли -
ликувам,
щом
в окото на света
съзра
изстраданите
свои истини.
Въздишайки
по миналото -
днес
на възел стягам
бъдното,
което
съм пратила
на точния адрес:
Целеят -
мъдро -
кривите дървета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
