И все така...

Поэзия

669 0 7

Животът ми

не мина по вода.

И никой

на ръце

не ме е носил.

Водовъртеж.

Вихрушка!

И мечта -

да разгадая

сложните въпроси.

И все така -

напук

на възрастта -

в потаен час

на повратливи мисли -

ликувам,

щом

в окото на света

съзра

изстраданите

свои истини.

Въздишайки

по миналото -

днес

на възел стягам

бъдното,

което

съм пратила

на точния адрес:

Целеят -

мъдро -

кривите дървета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dv5 (Донка Василева)

Благодаря, Вилдан! Аз също те чета, но...все още не съм насмогнала... Имаш много стихове...Страхотни са - което съм прочела...Поздравления!

2009-07-21T08:06:07+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Чета те!

2009-06-27T20:15:37+03:00
dv5 (Донка Василева)

Благодаря, Ева! Благодаря,Белла! И двете пишете страхотно! Редовно ви чета!

2009-06-26T22:35:49+03:00
eva_32 (Ева Корназова)

Хареса ми!

2009-06-26T18:25:49+03:00
dv5 (Донка Василева)

Благодаря, Теди! Ти също ме караш да се замислям.Не знам защо смятах, че стиховете ми биха заинтригували предимно хората на възраст...Ето че ме опровергаваш...
Благодаря, Веси!Това е силата на класическия стих - музикалността...Харесвам и белите стихове и отвреме-навреме пописвам и такива, но предпочитам ритъма на класическите. Поздрави!

2009-06-26T14:29:27+03:00