dv5 (Донка Василева)
110 175
26 июн. 2009 г., 12:18

И все така... 

  Поэзия
544 0 7

Животът ми

не мина по вода.

И никой

на ръце

не ме е носил.

Водовъртеж.

Вихрушка!

И мечта -

да разгадая

сложните въпроси.

И все така -

напук

на възрастта -

в потаен час

на повратливи мисли -

ликувам,

щом

в окото на света

съзра

изстраданите

свои истини.

Въздишайки

по миналото -

днес

на възел стягам

бъдното,

което

съм пратила

на точния адрес:

Целеят -

мъдро -

кривите дървета.

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Вилдан! Аз също те чета, но...все още не съм насмогнала... Имаш много стихове...Страхотни са - което съм прочела...Поздравления!
  • Чета те!
  • Благодаря, Ева! Благодаря,Белла! И двете пишете страхотно! Редовно ви чета!
  • Хареса ми!
  • Благодаря, Теди! Ти също ме караш да се замислям.Не знам защо смятах, че стиховете ми биха заинтригували предимно хората на възраст...Ето че ме опровергаваш...
    Благодаря, Веси!Това е силата на класическия стих - музикалността...Харесвам и белите стихове и отвреме-навреме пописвам и такива, но предпочитам ритъма на класическите. Поздрави!
  • Накара ме да се замисля!Поздрав от сърце!
  • Стиховете ти имат прекрасен ритъм и са много силни!!!

    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??