Животът ми
не мина по вода.
И никой
на ръце
не ме е носил.
Водовъртеж.
Вихрушка!
И мечта -
да разгадая
сложните въпроси.
И все така -
напук
на възрастта -
в потаен час
на повратливи мисли -
ликувам,
щом
в окото на света
съзра
изстраданите
свои истини.
Въздишайки
по миналото -
днес
на възел стягам
бъдното,
което
съм пратила
на точния адрес:
Целеят -
мъдро -
кривите дървета.
© Донка Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
