7 окт. 2008 г., 00:35

И всичко това на един дъх

954 0 20
Падах.
        Ставах.
                Изправях се.
Обожавам
        непокорния
                свой живот.
Грешна,
        праведна -
                нескончаемо
търся извор,
        бряг
                и любов.
Търся портите
        незаключени,
                дето ще ме отведат
до клокочещия поток
        на една изумрудена,
                премаляла от чакане
                            грешна любов.
Тя ми носи запролетяване,
        нежно падение,
                страстен възход,
сладко чувство за зазоряване,
        екзалтиран залез
                            на бавен каданс.
Пожелана,
        нежно целувана,
                от страст обладана -
                                    аз й давам
                                            усещането
                                                            за Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...