7 окт. 2008 г., 00:35

И всичко това на един дъх

957 0 20
Падах.
        Ставах.
                Изправях се.
Обожавам
        непокорния
                свой живот.
Грешна,
        праведна -
                нескончаемо
търся извор,
        бряг
                и любов.
Търся портите
        незаключени,
                дето ще ме отведат
до клокочещия поток
        на една изумрудена,
                премаляла от чакане
                            грешна любов.
Тя ми носи запролетяване,
        нежно падение,
                страстен възход,
сладко чувство за зазоряване,
        екзалтиран залез
                            на бавен каданс.
Пожелана,
        нежно целувана,
                от страст обладана -
                                    аз й давам
                                            усещането
                                                            за Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...