7.10.2008 г., 0:35

И всичко това на един дъх

949 0 20
Падах.
        Ставах.
                Изправях се.
Обожавам
        непокорния
                свой живот.
Грешна,
        праведна -
                нескончаемо
търся извор,
        бряг
                и любов.
Търся портите
        незаключени,
                дето ще ме отведат
до клокочещия поток
        на една изумрудена,
                премаляла от чакане
                            грешна любов.
Тя ми носи запролетяване,
        нежно падение,
                страстен възход,
сладко чувство за зазоряване,
        екзалтиран залез
                            на бавен каданс.
Пожелана,
        нежно целувана,
                от страст обладана -
                                    аз й давам
                                            усещането
                                                            за Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...