7 oct 2008, 0:35

И всичко това на един дъх

  Poesía
951 0 20
Падах.
        Ставах.
                Изправях се.
Обожавам
        непокорния
                свой живот.
Грешна,
        праведна -
                нескончаемо
търся извор,
        бряг
                и любов.
Търся портите
        незаключени,
                дето ще ме отведат
до клокочещия поток
        на една изумрудена,
                премаляла от чакане
                            грешна любов.
Тя ми носи запролетяване,
        нежно падение,
                страстен възход,
сладко чувство за зазоряване,
        екзалтиран залез
                            на бавен каданс.
Пожелана,
        нежно целувана,
                от страст обладана -
                                    аз й давам
                                            усещането
                                                            за Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...