7 oct 2008, 0:35

И всичко това на един дъх

  Poesía
953 0 20
Падах.
        Ставах.
                Изправях се.
Обожавам
        непокорния
                свой живот.
Грешна,
        праведна -
                нескончаемо
търся извор,
        бряг
                и любов.
Търся портите
        незаключени,
                дето ще ме отведат
до клокочещия поток
        на една изумрудена,
                премаляла от чакане
                            грешна любов.
Тя ми носи запролетяване,
        нежно падение,
                страстен възход,
сладко чувство за зазоряване,
        екзалтиран залез
                            на бавен каданс.
Пожелана,
        нежно целувана,
                от страст обладана -
                                    аз й давам
                                            усещането
                                                            за Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...