И знаеш ли – ще бъде май
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай!
Ще тръгнем с теб ту бързо, ту полека,
намерих те! И ще вървим довека,
или дорде Отецът пожелай.
А после с теб ще легнем сред цветята
и знаеш ли – ще бъде май...
Спокойствие – Нирвана непозната,
дори и там ще ти държа ръката,
приятелю, додето, знай,
лодкаря стар не видим и реката...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
