23 июн. 2021 г., 07:55

Иде /ли?/

586 4 10

Сънни поляни, мъгла безпределна.

Погледа мами реалност нефелна.

Казва, че цвят е, светлик над тревата,

а е безлична и делнична дата.

 

Няма и помен от въздух, простори...

Дреме светът уморен, безпризорен.

Само дървета чертаят по свода

димна Голгота приют за народи.

 

Спят сред короните бъдещи птици

в нимб от разсипани, бледи звездици.

Скоро ще лумне над Кръста зората

иде Неделя възкресна и свята!

 

 

22.06.2021

 


"Иде ли?" разказ от Иван Вазов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Я скорее имела в виду птенцы, которые будут птицами, которые еще не могут летать или даже еще не вылупились. Будущее туманно как яйцо, из которого неясно что вылупится. Не ясно даже придет ли оно или нет, из-за болезни, которая сейчас вокруг нас. Это немного грустно, но я верю, что все-таки будет оно, будущее, хорошим и придет к нам, о чем и написала в конце. Спасибо!
  • "Спят сред короните бъдещи птици" - а может будущие ангелы?
    Очень хорошо
  • Благодаря.
  • Няма и помен от въздух, простори...
    Дреме светът – уморен, безпризорен.
    Много ми хареса!
  • Благодаря, Стойчо. Да, короната се оказа доста тежка и не само за нас. Всъщност, когато писах стихотворението, си мислех за Левски, може би защото ми е слабост, може би защото началото на разказа на Вазов ми напомня на прочутото писмо на Ботев за Левски: "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!" И ми се струва, че мотивът на Вазов в разказа е - освободихме се от турско робство, а сега се избиваме помежду си. За това ли умря, Дяконе? Минава ми през ум да използвам това свое наблюдение в някоя от следващите части на романа, все пак там става въпрос и за Левски. Така пиша - една мисъл поражда друга, после следва още една... Не се "лутам" съвсем, както ти ми написа, следвам все пак някаква логика. И българската литература много ми помага, не само съветската. Благодаря и за "Любими".

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....