15 дек. 2013 г., 18:13

Идеалната жена

954 0 1

Идеалната жена

 

 

Прекрасна, мила и добра,

а пък понякога –

лоша, невъзможна и зла

– това е идеалната жена.

 

Ангел и Демон в едно са се слели

и външността си с красота са облели.

За да мога от всичко аз да опитам,

винаги на радост и мъка да разчитам.

 

Като е мила със мене аз се усмихвам,

но и да е лоша и зла – аз пак я обичам.

Като на магия ме кара да скачам и да се смея,

а пък понякога просто да плача  и да милея.

 

Но за мен тя е единствената жена

– доверена спътница в любовта.

Добро или лошо с нея го искам,

какво да направя? – само нея си обичкам.

 

Наркотик приятен е винаги моята любима,

дори когато ме кара да се чувствам, че не ме има.

За миличката ми аз винаги ще жадувам,

в щастие или във тъга – винаги ще ù се любувам.

 

 

14.12.2013г. София

Кристиан Дочев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...