15 дек. 2013 г., 18:13

Идеалната жена

959 0 1

Идеалната жена

 

 

Прекрасна, мила и добра,

а пък понякога –

лоша, невъзможна и зла

– това е идеалната жена.

 

Ангел и Демон в едно са се слели

и външността си с красота са облели.

За да мога от всичко аз да опитам,

винаги на радост и мъка да разчитам.

 

Като е мила със мене аз се усмихвам,

но и да е лоша и зла – аз пак я обичам.

Като на магия ме кара да скачам и да се смея,

а пък понякога просто да плача  и да милея.

 

Но за мен тя е единствената жена

– доверена спътница в любовта.

Добро или лошо с нея го искам,

какво да направя? – само нея си обичкам.

 

Наркотик приятен е винаги моята любима,

дори когато ме кара да се чувствам, че не ме има.

За миличката ми аз винаги ще жадувам,

в щастие или във тъга – винаги ще ù се любувам.

 

 

14.12.2013г. София

Кристиан Дочев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...