Идеалната жена

Прекрасна, мила и добра,

а пък понякога –

лоша, невъзможна и зла

– това е идеалната жена.

Ангел и Демон в едно са се слели

и външността си с красота са облели.

За да мога от всичко аз да опитам,

винаги на радост и мъка да разчитам.

Като е мила със мене аз се усмихвам,

но и да е лоша и зла – аз пак я обичам.

Като на магия ме кара да скачам и да се смея,

а пък понякога просто да плача  и да милея.

Но за мен тя е единствената жена

– доверена спътница в любовта.

Добро или лошо с нея го искам,

какво да направя? – само нея си обичкам.

Наркотик приятен е винаги моята любима,

дори когато ме кара да се чувствам, че не ме има.

За миличката ми аз винаги ще жадувам,

в щастие или във тъга – винаги ще ù се любувам.

14.12.2013г. София

Кристиан Дочев