5 июн. 2010 г., 10:13

Идентичност

1K 0 2

Измъчвам своя мрачен  Достоевски...

А Яворов ме буди пак в съня...

Къде е  в ежедневието Левски?

Дали на Ботев е един денят?

 

О, Боже, ти прости ми, че съм грешна!

 Не вярвам никак в култове и дни,

които раждат  красотата днешна,

защото ги празнуваме и бдим!..

 

Ще си остана все така странична,

защото ми е хубаво да спя.

Ще пазя любовта си безгранична

далеч от суетата на деня.

 

И без да съм единствена принцеса,

и без да предпочитам суета -

ще бъда себе си – и без намеса,

щастлива ще се будя и сама.

 

Остава малка приказната форма:

„Не съм единствена – ще съм добра!”

Ще бъдеш мярка, да, но не и норма!

А аз ще те обичам без вина!

 

И пак ще се усмихвам мълчаливо,

когато любовта заспива в стих...

Защото всичко в мен е много живо!

Защото теб във себе си открих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, Бояна!
  • Миличка, твоята поезия е съвършена във всяко едно отношение! Поздрави и свалям шапка, която не нося никак и никога! Но, скъпа, работата е там, че аз тук си приказвам с един човек и мъничко подвеждам всеки, решил да навлезе в това пространство...Извини ме!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...