5 jun 2010, 10:13

Идентичност

1K 0 2

Измъчвам своя мрачен  Достоевски...

А Яворов ме буди пак в съня...

Къде е  в ежедневието Левски?

Дали на Ботев е един денят?

 

О, Боже, ти прости ми, че съм грешна!

 Не вярвам никак в култове и дни,

които раждат  красотата днешна,

защото ги празнуваме и бдим!..

 

Ще си остана все така странична,

защото ми е хубаво да спя.

Ще пазя любовта си безгранична

далеч от суетата на деня.

 

И без да съм единствена принцеса,

и без да предпочитам суета -

ще бъда себе си – и без намеса,

щастлива ще се будя и сама.

 

Остава малка приказната форма:

„Не съм единствена – ще съм добра!”

Ще бъдеш мярка, да, но не и норма!

А аз ще те обичам без вина!

 

И пак ще се усмихвам мълчаливо,

когато любовта заспива в стих...

Защото всичко в мен е много живо!

Защото теб във себе си открих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, Бояна!
  • Миличка, твоята поезия е съвършена във всяко едно отношение! Поздрави и свалям шапка, която не нося никак и никога! Но, скъпа, работата е там, че аз тук си приказвам с един човек и мъничко подвеждам всеки, решил да навлезе в това пространство...Извини ме!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...