Jun 5, 2010, 10:13 AM

Идентичност 

  Poetry » Love
814 0 2

Измъчвам своя мрачен  Достоевски...

А Яворов ме буди пак в съня...

Къде е  в ежедневието Левски?

Дали на Ботев е един денят?

 

О, Боже, ти прости ми, че съм грешна!

 Не вярвам никак в култове и дни,

които раждат  красотата днешна,

защото ги празнуваме и бдим!..

 

Ще си остана все така странична,

защото ми е хубаво да спя.

Ще пазя любовта си безгранична

далеч от суетата на деня.

 

И без да съм единствена принцеса,

и без да предпочитам суета -

ще бъда себе си – и без намеса,

щастлива ще се будя и сама.

 

Остава малка приказната форма:

„Не съм единствена – ще съм добра!”

Ще бъдеш мярка, да, но не и норма!

А аз ще те обичам без вина!

 

И пак ще се усмихвам мълчаливо,

когато любовта заспива в стих...

Защото всичко в мен е много живо!

Защото теб във себе си открих.

© Бояна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих, Бояна!
  • Миличка, твоята поезия е съвършена във всяко едно отношение! Поздрави и свалям шапка, която не нося никак и никога! Но, скъпа, работата е там, че аз тук си приказвам с един човек и мъничко подвеждам всеки, решил да навлезе в това пространство...Извини ме!
Random works
: ??:??