Измъчвам своя мрачен Достоевски...
А Яворов ме буди пак в съня...
Къде е в ежедневието Левски?
Дали на Ботев е един денят?
О, Боже, ти прости ми, че съм грешна!
Не вярвам никак в култове и дни,
които раждат красотата днешна,
защото ги празнуваме и бдим!..
Ще си остана все така странична,
защото ми е хубаво да спя.
Ще пазя любовта си безгранична
далеч от суетата на деня.
И без да съм единствена принцеса,
и без да предпочитам суета -
ще бъда себе си – и без намеса,
щастлива ще се будя и сама.
Остава малка приказната форма:
„Не съм единствена – ще съм добра!”
Ще бъдеш мярка, да, но не и норма!
А аз ще те обичам без вина!
И пак ще се усмихвам мълчаливо,
когато любовта заспива в стих...
Защото всичко в мен е много живо!
Защото теб във себе си открих.
© Бояна Всички права запазени