Идея за ...
Ще бродя сама,
аз - чудачка една...
Какво да се прави -
няма сродна душа?!
А кедрите -
мъдреци белобради,
свидетели на битки
и на свади,
ще са ми компания
и даже съпровод
на тъжната ми ария.
Ще бродя сама
с мисъл една -
как чрез миналото,
настоящето да обзра?
Парченца истинност
изравям в разрухата
на старата могила
и сякаш самородно злато,
възраждащ дух
проблясва.
В цветното море
на древността
с изморения си взор
прониквам и
старите къщи
с глъчка изпълват се.
Най-сетне
съкровеното долавям
и разгадавам
своя дух залутан -
за миг покой намирам,
за да отсея зърното
от плявата
и продължавам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
