12.10.2010 г., 13:59 ч.

Идея за ... 

  Поезия » Друга
552 0 8

Ще бродя сама,

аз - чудачка една...

Какво да се прави -

няма сродна душа?!

А кедрите -

мъдреци белобради,

свидетели на битки

и на свади,

ще са ми компания

и даже съпровод

 на тъжната ми ария.

Ще бродя сама

с мисъл една -

как чрез миналото,

 настоящето да обзра?

 

Парченца истинност

изравям в разрухата

на старата могила

и сякаш самородно злато,

възраждащ дух

проблясва.

 

В цветното море

 на древността

с изморения си взор

прониквам и

старите къщи

с глъчка изпълват се.

Най-сетне

съкровеното долавям

и разгадавам

своя дух залутан -

за миг покой намирам,

за да отсея зърното

от плявата

и продължавам...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??