7 янв. 2009 г., 16:55

Иди си

920 0 2

Отиваш си, а как боли?

Дълбока рана в мен гори.

Ще се върнеш ли - кажи,

пожара в мен да угасиш?

Отиваш си и не разбра дори

колко много ме боли.

Залюби ме, излъга ме

и с мен се подло подигра,

не каза ми, че имаш жена и деца.

Разби ти мойте мечти,

сърцето и душата ми нарани,

по теб изплаках аз реки,

но безчувствен беше ти.

Иди си! Не искам и да знам,

че останал си отново сам,

че безумно обичала съм те аз,

а не си отвърнал на моята страст.

Иди си! Да те забравя искам аз.

За тебе  вече няма да скърбя,

сърцето си на другимо Аз ще подаря.

 Друга радост неизживяна

и любов по-силна и голяма

ще плени отново моята душа,

щом хлопна твоята врата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...