7.01.2009 г., 16:55

Иди си

922 0 2

Отиваш си, а как боли?

Дълбока рана в мен гори.

Ще се върнеш ли - кажи,

пожара в мен да угасиш?

Отиваш си и не разбра дори

колко много ме боли.

Залюби ме, излъга ме

и с мен се подло подигра,

не каза ми, че имаш жена и деца.

Разби ти мойте мечти,

сърцето и душата ми нарани,

по теб изплаках аз реки,

но безчувствен беше ти.

Иди си! Не искам и да знам,

че останал си отново сам,

че безумно обичала съм те аз,

а не си отвърнал на моята страст.

Иди си! Да те забравя искам аз.

За тебе  вече няма да скърбя,

сърцето си на другимо Аз ще подаря.

 Друга радост неизживяна

и любов по-силна и голяма

ще плени отново моята душа,

щом хлопна твоята врата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...