Иди си
Отиваш си, а как боли?
Дълбока рана в мен гори.
Ще се върнеш ли - кажи,
пожара в мен да угасиш?
Отиваш си и не разбра дори
колко много ме боли.
Залюби ме, излъга ме
и с мен се подло подигра,
не каза ми, че имаш жена и деца.
Разби ти мойте мечти,
сърцето и душата ми нарани,
по теб изплаках аз реки,
но безчувствен беше ти.
Иди си! Не искам и да знам,
че останал си отново сам,
че безумно обичала съм те аз,
а не си отвърнал на моята страст.
Иди си! Да те забравя искам аз.
За тебе вече няма да скърбя,
сърцето си на другимо Аз ще подаря.
Друга радост неизживяна
и любов по-силна и голяма
ще плени отново моята душа,
щом хлопна твоята врата!
© Славка Григорова All rights reserved.
