Идилия

2 февр. 2011 г., 22:14

Поэзия

459 0 2

Тая прохладна майска вечер,

с порой от падащи звезди,

не е ли тъй прекрасна?

Дори и идеалистите си пожелават материалното,

докато господ ни замеря с фасове.

Навържат ли се думите на очевидците,

възникват нови притчи...

А догарящото късче ,,Бяло Виктори’’

е миг вълшебен, дъжд от злато.

Но констатираме банален факт –

лятото и есента отминаха.

Къркорещият бял радиатор

(И на пет да сложиш термостата – пак не топли)

все натяква, че е зима.

Обезвъздушени, май,

са само нашите съзнания.

Просто някакво предположение.

Важното е, че и тази сутрин

светлина ни озарява –

ако не под формата на осветление,

то под форма на цигара.