Идилия
Тая прохладна майска вечер,
с порой от падащи звезди,
не е ли тъй прекрасна?
Дори и идеалистите си пожелават материалното,
докато господ ни замеря с фасове.
Навържат ли се думите на очевидците,
възникват нови притчи...
А догарящото късче ,,Бяло Виктори’’
е миг вълшебен, дъжд от злато.
Но констатираме банален факт –
лятото и есента отминаха.
Къркорещият бял радиатор
(И на пет да сложиш термостата – пак не топли)
все натяква, че е зима.
Обезвъздушени, май,
са само нашите съзнания.
Просто някакво предположение.
Важното е, че и тази сутрин
светлина ни озарява –
ако не под формата на осветление,
то под форма на цигара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
