Идилия
Листото тича
слънцето припича
а аз –
аз мечтая си без глас.
За чисти и
спокойни мисли
за душѝ край
мене лъчисти.
За смелост
върхове да покоря
да съм нужна
да се изморя.
Паметника надалеко сочи
шадраванът си клокочи
птичета високо пеят
за любов и те копнеят.
Идилия е за мен това
във топъл зимен ден
на слънцето да се насладя
и то – на мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Георгиева Все права защищены
