Листото тича
слънцето припича
а аз –
аз мечтая си без глас.
За чисти и
спокойни мисли
за душѝ край
мене лъчисти.
За смелост
върхове да покоря
да съм нужна
да се изморя.
Паметника надалеко сочи
шадраванът си клокочи
птичета високо пеят
за любов и те копнеят.
Идилия е за мен това
във топъл зимен ден
на слънцето да се насладя
и то – на мен!
© Жанет Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
