Нека за винаги да загърбим страха,

Не трябва да се плашим и от греха,

Не бива да се взема за драматизация,

А трябва да пристъпим към реализация.

Нека болестите да ми дишат праха -

Ще се отдам на любовта и страстта.

Нали ме желаеш още, любими?

Идвам при теб и те моля: Прости ми!

Прости ми, че дълго остана без мен,

Че беше сам, мили, във нощ и във ден...

Сам разрешавашe всички проблеми

И се надяваше често за мене.

Ето, ще дойда утре вече при теб,

Ще се разбият на въпроси безчет.

На всичките искам да отговорим,

За близкото бъдеще да поговорим.

Ще дойда за малко и пак ще избягам.

Дали ще дойде ред до тебе да лягам?

Само предполагам какво ще се случи –

Ти ще ме погалиш като вярно куче.

Аз ще ти близна ръката признателно,

Ще махна намордника много внимателно

Не мога да хапя ръка, която дава храна -

Ще дойда след теб чак до края на света.

А после, щом се върна, сам ще прецениш -

Колко съм вярна ще се увериш.

Ако се наложи Балкана ще повдигнем,

Но с теб до Рая заедно ще стигнем.

Трябва да ме имаш силна, бодра, здрава -

Нежност и милувки само да ти давам.

Искам отново спокойно да живеем

Да бъдем весели, да се смеем, да пеем.

evropa