3.04.2007 г., 19:30

ИДВАМ ПРИ ТЕБ...

1.1K 0 2
 

Нека за винаги да загърбим страха,

Не трябва да се плашим и от греха,

Не бива да се взема за драматизация,

А трябва да пристъпим към реализация.

 

Нека болестите да ми дишат праха -

Ще се отдам на любовта и страстта.

Нали ме желаеш още, любими?

Идвам при теб и те моля: Прости ми!

 

Прости ми, че дълго остана без мен,

Че беше сам, мили, във нощ и във ден...

Сам разрешавашe всички проблеми

И се надяваше често за мене.

 

Ето, ще дойда утре вече при теб,

Ще се разбият на въпроси безчет.

На всичките искам да отговорим,

За близкото бъдеще да поговорим.

 

Ще дойда за малко и пак ще избягам.

Дали ще дойде ред до тебе да лягам?

Само предполагам какво ще се случи –

Ти ще ме погалиш като вярно куче.

 

Аз ще ти близна ръката признателно,

Ще махна намордника много внимателно

Не мога да хапя ръка, която дава храна -

Ще дойда след теб чак до края на света.

 

А после, щом се върна, сам ще прецениш -

Колко съм вярна ще се увериш.

Ако се наложи Балкана ще повдигнем,

Но с теб до Рая заедно ще стигнем.

 

Трябва да ме имаш силна, бодра, здрава -

Нежност и милувки само да ти давам.

Искам отново спокойно да живеем

Да бъдем весели, да се смеем, да пеем.

 

evropa


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • радвам се,че поне на теб е допаднало.
  • хей,невероятно е,доближава се до моята същност...супер

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...