22 нояб. 2008 г., 17:47

Идвам с любовта си при тебе

1.2K 0 22

 

http://www.vbox7.com/play:31474903

 

Изпълнен с вълшебство небесен миг.
Обич моя, искра от щастие засияла,
отекваш в душата като радостен вик.
Ти си ярка звезда за мене изгряла.

Заслушани в космически ритъм тих,
следваме вечния зов на сърцата.
Докосваме се чрез божествен стих,
свидетели са слънцето и луната.

С любовта си аз идвам при тебе,
по светла дъга, натежала от чувство,
искам да ти отдам всичко от себе,
съвсем истински, без никакво лустро.

Да се слеем както брега и вълната,
да се извисим като две волни птици
в слънчевите простори на свободата,
със пламнали от възторга зеници.

От вечност родени, белоцветни мечти
се срещат в светилището на любовта.
Отварят се небесните райски врати,
блести празнична заря във нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...