Nov 22, 2008, 5:47 PM

Идвам с любовта си при тебе

  Poetry » Love
1.2K 0 22

 

http://www.vbox7.com/play:31474903

 

Изпълнен с вълшебство небесен миг.
Обич моя, искра от щастие засияла,
отекваш в душата като радостен вик.
Ти си ярка звезда за мене изгряла.

Заслушани в космически ритъм тих,
следваме вечния зов на сърцата.
Докосваме се чрез божествен стих,
свидетели са слънцето и луната.

С любовта си аз идвам при тебе,
по светла дъга, натежала от чувство,
искам да ти отдам всичко от себе,
съвсем истински, без никакво лустро.

Да се слеем както брега и вълната,
да се извисим като две волни птици
в слънчевите простори на свободата,
със пламнали от възторга зеници.

От вечност родени, белоцветни мечти
се срещат в светилището на любовта.
Отварят се небесните райски врати,
блести празнична заря във нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...