21 янв. 2023 г., 20:57

Ифтар

1.6K 5 5

Един угаснал светофар

отказва да напътства булеварда

коли

тълпи

препускащ свят

а стъпки малко за оттатък…

Провира сънени звезди

между последните лъчи небето

ще бъде мрак (до мрак сълзѝ умората по дланите ми денем…)

а някакъв неканен стих

подритва залеза – да ни пречисти…

езанът днес не бе за нас…

и всъщност само ни измисли…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!💗
  • Миг, завръщането винаги си струва...
    Не съм си тръгвала, Дочка, просто пиша все по-рядко.
    Не е тъга, Ани... само така се сглобява понякога...
    Благодаря!
  • Действителността и желанието ни за мир на духа често се разминават...
    Харесвам тъгата в стиховете ти. Красива е. Думите ти я правят такава...
  • Добре завърнала се с красивите и мистични слова...Липсваш!
  • Чета , а някакъв нюанс.
    попива и отнася същността ми......Благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...