Един угаснал светофар
отказва да напътства булеварда
коли
тълпи
препускащ свят
а стъпки малко за оттатък…
Провира сънени звезди
между последните лъчи небето
ще бъде мрак (до мрак сълзѝ умората по дланите ми денем…)
а някакъв неканен стих
подритва залеза – да ни пречисти…
езанът днес не бе за нас…
и всъщност само ни измисли…