Не знам дали при теб е сериозно,
но много ми се иска да не е.
Игра да бъде повече и поза,
пред огледалото, пред скуката, пред мен...
Че иначе – не знам дали се сещаш! –
по-страшно от това не знам кое е.
Ще трябва да умираме полека.
Дори по-страшното – да оживеем.
А бих желал, когато се делиме,
да си го кажем с добродушен смях:
от всички грехове, които имах,
ти беше най-красивият ми грях.