Feb 12, 2010, 10:03 AM

Игра

Poetry » Love

1K 0 22

Не знам дали при теб е сериозно,
но много ми се иска да не е.
Игра да бъде повече и поза,
пред огледалото, пред скуката, пред мен...

Че иначе – не знам дали се сещаш! –
по-страшно от това не знам кое е.
Ще трябва да умираме полека.
Дори по-страшното – да оживеем.

А бих желал, когато се делиме,
да си го кажем с добродушен смях:
от всички грехове, които имах,
ти беше най-красивият ми грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Обичам да чета неща,които звучат :естествено,спонтанно,очарователно ,мъдро;при теб тези характеристики са неделими! Но мисля ,че най-ярката илюстрация на това,което твърдя е "Игра".Върнах се да го прочета отново.Благодаря!Бъди!

2010-02-23T08:25:57+02:00
ananel (Нелиса)

И като грешник пак си на ниво, Райсън!
Направо за пример!!! Греховен ли, не ли...))

2010-02-15T14:45:35+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Ще трябва да умираме полека.
Дори по-страшното – да оживеем."

Така е, Райсън!
Много добре си го казал!!!

2010-02-13T18:23:30+02:00
anahid (Анахид Чальовска)

"от всички грехове, които имах,
ти беше най-красивият ми грях."
Какво да кажа: Райсън! - другото е ясно!
Радвам се, че прочетох

2010-02-13T17:56:11+02:00
Вил (Виолета Зашева)

2010-02-13T10:15:50+02:00