6 июн. 2007 г., 19:51

Игра

1.3K 0 4
 

Защо точно тебе обичам?

Защо точно ти ме плени?

И колкото пъти отричам,

сърцето ми плахо мълчи.


Когато те видя потръпвам

и вечно в съня ми си ти,

но късно е, трябва да тръгвам,

че пак ще започна с мечти.


От стъклена рамка ме гледаш,

прекрасна картина си ти,

но само с това не минаваш -

студени са твойте очи.


Какво да те правя, любими?

Защо ме отблъскваш така?

Поне със усмивка кажи ми,

че всичко е само игра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...