Шопче (Шопландия Софийска)
219 484
17 янв. 2015 г., 09:57

Игра на живот 

  Поэзия » Другая
632 0 3

Театърът е пълен.

Играта ги владее -

тих шепот на възбуда

в прикрито лицемерие.

 

Театрото е пълно.

Вживели са се в ролите,

потънали в илюзии

играят даже в паузите.

 

Театърът напълно

просмукан е в душите.

Усмивка,цвят и смисъл

се сливат в черно-сиво.

 

На сцената е пусто.

Там сенки са останали.

Покланят се в безумство

на себе си отдадени.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно. Много малко коментари имат твоите произведения. А има доста интересни - като това например. И друго - въпреки малкото внимание (а заслужава повече) не се отчайваш и отказваш. Признавам - никога не бях чел нещо твое и ме привлече името ти в сайта - то ме накара да погледна две-три неща. Има и такива, които не харесах, и такива, които харесах.
  • Привет Валдемар.По-важно от повода за написването е начина по които се възприема Благодаря за идеята!
  • Това стихотворение може да стане химн на съвременият български театър. Много добре написано и подходящо ( въпреки, че се съмнявам че идеята на автора е такава ) Наскоро бях на театър и два часа се чудих аз ли съм тъп или психиатрите не са си свършили работата с пациентите и просто са ги пуснали да си ходят а те решили да правят театър.
Предложения
: ??:??