17 янв. 2015 г., 09:57

Игра на живот

977 0 3

Театърът е пълен.

Играта ги владее -

тих шепот на възбуда

в прикрито лицемерие.

 

Театрото е пълно.

Вживели са се в ролите,

потънали в илюзии

играят даже в паузите.

 

Театърът напълно

просмукан е в душите.

Усмивка,цвят и смисъл

се сливат в черно-сиво.

 

На сцената е пусто.

Там сенки са останали.

Покланят се в безумство

на себе си отдадени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно. Много малко коментари имат твоите произведения. А има доста интересни - като това например. И друго - въпреки малкото внимание (а заслужава повече) не се отчайваш и отказваш. Признавам - никога не бях чел нещо твое и ме привлече името ти в сайта - то ме накара да погледна две-три неща. Има и такива, които не харесах, и такива, които харесах.
  • Привет Валдемар.По-важно от повода за написването е начина по които се възприема Благодаря за идеята!
  • Това стихотворение може да стане химн на съвременият български театър. Много добре написано и подходящо ( въпреки, че се съмнявам че идеята на автора е такава ) Наскоро бях на театър и два часа се чудих аз ли съм тъп или психиатрите не са си свършили работата с пациентите и просто са ги пуснали да си ходят а те решили да правят театър.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...