17.01.2015 г., 9:57

Игра на живот

974 0 3

Театърът е пълен.

Играта ги владее -

тих шепот на възбуда

в прикрито лицемерие.

 

Театрото е пълно.

Вживели са се в ролите,

потънали в илюзии

играят даже в паузите.

 

Театърът напълно

просмукан е в душите.

Усмивка,цвят и смисъл

се сливат в черно-сиво.

 

На сцената е пусто.

Там сенки са останали.

Покланят се в безумство

на себе си отдадени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно. Много малко коментари имат твоите произведения. А има доста интересни - като това например. И друго - въпреки малкото внимание (а заслужава повече) не се отчайваш и отказваш. Признавам - никога не бях чел нещо твое и ме привлече името ти в сайта - то ме накара да погледна две-три неща. Има и такива, които не харесах, и такива, които харесах.
  • Привет Валдемар.По-важно от повода за написването е начина по които се възприема Благодаря за идеята!
  • Това стихотворение може да стане химн на съвременият български театър. Много добре написано и подходящо ( въпреки, че се съмнявам че идеята на автора е такава ) Наскоро бях на театър и два часа се чудих аз ли съм тъп или психиатрите не са си свършили работата с пациентите и просто са ги пуснали да си ходят а те решили да правят театър.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...