17 ene 2015, 9:57

Игра на живот

  Poesía » Otra
979 0 3

Театърът е пълен.

Играта ги владее -

тих шепот на възбуда

в прикрито лицемерие.

 

Театрото е пълно.

Вживели са се в ролите,

потънали в илюзии

играят даже в паузите.

 

Театърът напълно

просмукан е в душите.

Усмивка,цвят и смисъл

се сливат в черно-сиво.

 

На сцената е пусто.

Там сенки са останали.

Покланят се в безумство

на себе си отдадени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно. Много малко коментари имат твоите произведения. А има доста интересни - като това например. И друго - въпреки малкото внимание (а заслужава повече) не се отчайваш и отказваш. Признавам - никога не бях чел нещо твое и ме привлече името ти в сайта - то ме накара да погледна две-три неща. Има и такива, които не харесах, и такива, които харесах.
  • Привет Валдемар.По-важно от повода за написването е начина по които се възприема Благодаря за идеята!
  • Това стихотворение може да стане химн на съвременият български театър. Много добре написано и подходящо ( въпреки, че се съмнявам че идеята на автора е такава ) Наскоро бях на театър и два часа се чудих аз ли съм тъп или психиатрите не са си свършили работата с пациентите и просто са ги пуснали да си ходят а те решили да правят театър.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...