18 сент. 2005 г., 10:44

Игра на сантасе в купето

Поэзия

2.1K 0 3

Игра на сантасе в купето



	Здравей, пътниче,свободно ли е мястото до прозореца в твойто купе? Докато стигнем до спирката “Бъдеще”, може ли да изиграем едно сантасе? Ей така да подхвърляме картите, с безразлично - кой дава, кой взе, да броиме със погледа гарите, неброейки невзети ръце. Ще крием усмивки от двамата влюбени, които с поглед тунелите дебнат, за да се престорят на нецелували и по-далечко един от друг да седнат. Улисани във играта, ще въртиме скришом глава към зърната на кърмещата в съседство жена. Само със съвет ще помогнем на старицата гдето все заплита, разплита си плетката, да повярва, че е голямо детето и му е по мярка жилетката. Ще се смеем над стареца, който угрижен търси в джоба трохи за примряло петле, а пък то във кашона си книжен участта неспокойно кълве. Ще засрамим кондуктора глупав, който не може да разбере: Платили сме колкото струва билета точно за това купе. Я стига с това сантасе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kasius (Бостан Бостанджиев)

Определено си художник, но не сюрреалист))), клониш към седмото изкуство - бих те оприличил за това стихотворение на Рангел Вълчанов, но в българската поезия! Ех, жалко, че малко поети пишат така, но ако беше така, как ли щяхме да те отличим от общата маса!)))

2006-05-13T01:09:06+03:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Браво!

2004-12-17T17:20:44+02:00
dara33 (Лили Спасова)

Дайк, хубав е. Съгласна съм с Ели)

2004-12-16T18:30:43+02:00