18 сент. 2005 г., 10:44

Игра на сантасе в купето

2.1K 0 3

Игра на сантасе в купето

Здравей, пътниче,свободно ли е мястото
до прозореца в твойто купе?
Докато стигнем до спирката “Бъдеще”,
може ли да изиграем едно сантасе?
Ей така да подхвърляме картите,
с безразлично - кой дава, кой взе,
да броиме със погледа гарите,
неброейки невзети ръце.
Ще крием усмивки от двамата влюбени,
които с поглед тунелите дебнат,
за да се престорят на нецелували
и по-далечко един от друг да седнат.
Улисани във играта,
ще въртиме скришом глава
към зърната
на кърмещата в съседство жена.
Само със съвет ще помогнем на старицата гдето
все заплита, разплита си плетката,
да повярва, че е голямо детето
и му е по мярка жилетката.
Ще се смеем над стареца, който угрижен
търси в джоба трохи за примряло петле,
а пък то във кашона си книжен
участта неспокойно кълве.
Ще засрамим кондуктора глупав,
който не може да разбере:
Платили сме колкото струва
билета точно за това купе.
Я стига с това сантасе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено си художник, но не сюрреалист))), клониш към седмото изкуство - бих те оприличил за това стихотворение на Рангел Вълчанов, но в българската поезия! Ех, жалко, че малко поети пишат така, но ако беше така, как ли щяхме да те отличим от общата маса!)))
  • Браво!
  • Дайк, хубав е. Съгласна съм с Ели)

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...