daik (Георги Динински)
355 483
18 сент. 2005 г., 10:44

Игра на сантасе в купето 

  Поэзия
1864 0 3

Игра на сантасе в купето

Здравей, пътниче,свободно ли е мястото
до прозореца в твойто купе?
Докато стигнем до спирката “Бъдеще”,
може ли да изиграем едно сантасе?
Ей така да подхвърляме картите,
с безразлично - кой дава, кой взе,
да броиме със погледа гарите,
неброейки невзети ръце.
Ще крием усмивки от двамата влюбени,
които с поглед тунелите дебнат,
за да се престорят на нецелували
и по-далечко един от друг да седнат.
Улисани във играта,
ще въртиме скришом глава
към зърната
на кърмещата в съседство жена.
Само със съвет ще помогнем на старицата гдето
все заплита, разплита си плетката,
да повярва, че е голямо детето
и му е по мярка жилетката.
Ще се смеем над стареца, който угрижен
търси в джоба трохи за примряло петле,
а пък то във кашона си книжен
участта неспокойно кълве.
Ще засрамим кондуктора глупав,
който не може да разбере:
Платили сме колкото струва
билета точно за това купе.
Я стига с това сантасе!

© Георги Динински Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Определено си художник, но не сюрреалист))), клониш към седмото изкуство - бих те оприличил за това стихотворение на Рангел Вълчанов, но в българската поезия! Ех, жалко, че малко поети пишат така, но ако беше така, как ли щяхме да те отличим от общата маса!)))
  • Браво!
  • Дайк, хубав е. Съгласна съм с Ели)
Предложения
: ??:??